Изчисления

На тази страница описвам изчисленията, с които достигам до очакваната приходна част на годишния бюджет с реформата на данъчната система. За всеки ресурс, който държавата ще предлага на пазара, давам сведения с източниците на информация за: общо количество ресурс; категоризация по качество; предложена цена наем; очаквана заетост на ресурса; и, за сравнение, текущите заетост и приходи към хазната.
Ще актуализирам и адаптирам изчисленията на базата на нова информация и вашите коментари. Така че, ако не сте съгласни с някоя част от данните или изчисленията по-долу, коригирайте ме в коментар!

Земя

Земята на територията на България е един от най-ценните ресурси на страната. Правото за временно ексклузивно ползване от физически и юридически лица - владеене и експлоатация - на части на земята под формата на аренда трябва да е, съответно, сред най-големите приходи в хазната.
Устройството на територията на страната се определя със Закон за устройството на територията (ЗУТ) и Закона за регионалното развитие (ЗРЗ). ЗУТ разделя територията на страната според основното предназначение на имотите в нея като: урбанизирани територии, земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии.
Допълнително, във всеки вид територия качеството на земята за съответното предназначение, и като следствие интереса към нея, е различно. Цената на наем, който държавата може да иска за нея, трябва да се определя на базата на търсенето (качеството) й.
Моите изчисления за очаквани годишни приходи от земя се базират на следните данни:

Урбанизирани територии

Урбанизираните територии в България представляват 4% от територията на страната (източник) с обща площ от 4 663 хиляди декара.
Приходите за бюджета изчислявам на базата на предложена средна цена от 2400 лева на декар (равняващи се на 2.40 лева на квадратен метър) годишен наем и 30% заетост. Стойностите на наем за различните площи ще се определя от локацията и от търсенето на пазара. Така земя в голям град най-вероятно ще е по-скъпа от земя в малко село. Важно е да се отбележи, че държавата може да изисква наем само за земята, но не и за сгради, постройки и съоръжения, които са направени върху нея без участието на държавата.

Земеделски територии

Земеделските земи в България представляват 35% от територията на страната  (източник) с обща площ от 38 467 хиляди декара.
Приходите за бюджета изчислявам на базата на предложена средна цена от 24 лева на декар годишен наем и 80% заетост. Стойностите на наем за различните имоти ще се определя от категорията земя (плодородност и качество) и от търсенето на пазара.

Горски територии

Сред горските територии под аренда могат да се отдават само дървопроизводителните гори. Тяхната площ за България е 9 342 хиляди декара. Включил съм ги в изчисленията като част от земеделските територии.

Защитени територии

Сред защитените територии под аренда могат да се отдават обекти представляващи туристически интерес като морски плажове и ски писти. България разплага с плажна ивица от 380 километра на места широка до 100 метра (източник).
Приходите за бюджета изчислявам на базата на предложена средна цена от 240 лева на квадратен метър годишен наем и 80% заетост.

Водоизточници

През 2010 г. в Закона за водите прясната вода получава статут на национален стратегически ресурс. На глобално ниво питейната вода е определена като "петролът на XXI век" и е незаменим ресурс за световната икономика без съществуващ заместител. Държавата трябва да отдава източниците на питейна и минерална вода под наем на цена, която отговаря на стойността им.

Питейна вода

България разполага с 10 милиарда кубични метра питейна вода годишно (източник).

Минерална вода

България разполага с минерални извори с общ дебит от 4 900 литра на секунда (източник).
Приходите за бюджета изчислявам на базата на предложена цена от 1 милион лева за л/сек годишен наем и 30% заетост.

Човешки ресурс


Гражданство

Според преброяването на населението от 2011 година броят на гражданите в трудоспособна възраст е 4 789 967. Това е изключително ценен ресурс на страната, за който обществото трябва да изисква от една страна - да не бъде разхищаван, и от друга - да се развива. Когато гражданин в трудоспособна възраст е безработен, обществото губи най-вече от това, че не се използва потенциала му за увеличаване на богатството на страната. Дори когато той е зает с дейност, която не отговаря на способностите му, обществото губи от разликата до потенциала му. Съществуващата в момента данъчна система действа обратно на тази логика като гарантира симетрично разпределяне на блага между членовете на обществото, но наказва по-голям принос на отделни индивиди с по-големи данъци. Неизбежният ефект е стремеж към сива икономика.
Моето предложение изисква да се замени тази концепция със заплащане на услуги, които биват търсени от индивида. Всеки гражданин в трудоспособна възраст трябва да заплаща внос, срещу който получава граждански права, гарантиращи му пакет от услуги като право на гласуване, издаване на задграничен паспорт, достъп до медицинско обслужване и здравеопазване, физическа защита (полиция), съдебна защита, пенсионно осигуряване и т.н. Цената на този пакет от услуги трябва да отговаря на стойността и качеството на предложените услуги.
Приходите за бюджета изчислявам на базата на предложена цена от 240 лева годишна вноска.

Право за дейност като юридическо лице

Аналогично на физическите лица, регистрираните юридически лица трябва да получават пакет от услуги от държавните институции. Цената на този пакет от услуги трябва да отговаря на стойността и качеството на предложените услуги.
Приходите за бюджета изчислявам на базата на предложена цена от 240 лева годишна вноска.

Контрол на замърсяването и вредите

Като част от грижата за стопанисваните обществени ресурси, държавата трябва да осъществява контрол над правилното им използване и експлоатация. Съществуват редица дейности, обаче, които носят вреда, но са в някаква степен обществено приемливи заради недостатъчно развити технологии или култура. В сегашната система такива дейности се облагат с такси и акцизи. Представеното тук предложение продължава този модел, като акцентира върху нуждата от ограничаването им с таван на количество. За целта се предвижда държавата да продава право за нанасяне на определено количество от съответната вреда, като впоследствие се грижи за неутрализирането й. Това поставя допълнителен стимул над промишлеността да се справи с ограничението като намали общата нужда от съответното замърсяване или вреда.

Емисии на вредни газове

България участва на пазара на емисии на въглероден двуокис с право за 42.3 милиона тона годишно (източник). Логично е държавата да свърже този пазар с вътрешния пазар като продава части от своята квота на вносители и производители на петролни продукти. Цената трябва да се определя като се балансира между цената на която купувачите са склонни да купуват и цената, която обществото заплаща за вредни емисии - така наречената социалната цена на вредните емисии.
Приходите за бюджета от емисии на въглероден двуокис изчислявам на базата на предложена цена от 100 лева годишно за тон и количеството емисии от 14 121 000 тона за 2010 година (източник).

Право за производство/внос на тютюн и алкохол

Тютюневите изделия и алкохолни напитки имат много висока социална цена. Аналогично на емисиите навредни газове трябва вносителите и производителите на тези продукти да дават отделен принос към хазната за покриване разходите за покриване на тази социална цена.

Бюджет - приходи


На базата на горните данни и изчисления се получават следните потенциални и очаквани приходи:



Ще добавяи сравнителна таблица за приходите в бюджета сега и от предложената реформа...

Няма коментари:

Публикуване на коментар